BR.22 International Sporter
Това е според мен сполучлив опит, да се създаде бенчрест пушка в най-лекия клас, притежаваща върхови балистични качества и неотстъпваща по нищо, освен по маса на пушките от клас Тежък Варминт. За целта трябваше да съчетая много лек, но здрав и неподатлив на вибрации приклад със сравнително тежка, с минимални, не влошаващи характеристиките доработки, съвкупност от цев, кутия, затворна група, спусков механизъм, монтажи и оптически мерник така, че да се побера в 3,855 кг. Другите основни изисквания към оръжията от клас BR.22 International Sporter, с които се налагаше да се съобразя, са прикладът в частта, контактуваща с предната опора, да не е по-широк от 21/4” (57,15 мм.), в частта, контактуваща със задната опора да е закръглен или с плоски стени и използваният оптически мерник да е с максимално 6,5 кратно увеличение. Правилникът допуска използването оптики с варио увеличения, но след като се фиксират със стикер в разрешеното положение от съдията преди започване на състезанието. Не са разрешени тунери и тежести по цевта, както и електронни спусъци. Цевта, която използвах е мачова цев Anschütz 1807, с която доскоро се състезавах и дори с нея през 2009 г. станах шампион на България при мъжете на „60 изстрела легнал”, а по-късно спечелих пак с нея и „Купа България” на същата дисциплина. Тъй като вече стрелям с Lilja (с нея отново станах шампион при мъжете на „60 изстрела легнал” и вицешампион на „120 изстрела от трите положения” за 2017 г. – протоколи Български стрелкови съюз), желанието ми да не се залежава в касата се оказа основния двигател на този проект. Още навремето, когато я взех въпреки, че стреляше добре, за да съм сигурен, че всичко е перфектно изпълнено, я демонтирах от цевната кутия, скъсих я на 21” (535 мм.) и я шлифовах между центри, тъй като се оказа, че при безупречно прав отвор външният контур имаше в средата биене от 0,15 мм. Това, разбира се при външен диаметър 22,5 мм., е нищожна разностенност, но не исках да правя дори този компромис. Така цевта стана със съвършена геометрия и малко по-лека, което сега се оказа добре дошло за проекта ми. За оформянето на дулния срез няма да пиша, тъй като това за мен отдавна е станало рутинна процедура, която извършвам почти ежедневно със специализирани инструменти и съм описал многократно при други оръжия. Най-голямото ми притеснение беше прикладът. За няколко месеца от почти лаик се превърнах, по мое скромно мнение, в средно ниво специалист по темата. Изчетох много литература за видовете дървесина и не само за нея, плътност, свойства, влияние на плътността и структурата на материалите върху възникването, затихването и характеристиките на вибрациите в тях, за полимерите, за аерирани епоксидни и полиестерни смоли и т.н. След дълго умуване, въпреки че няколко мои колеги, минали по този път, ме обезкуражиха, че едва ли ще успея да направя приклад под 1,20 – 1,30 кг., аз се спрях на класиката – ламинат от финландска бреза. Тънкостта се оказа в дизайна на формата – изцяло мой, изработен прецизно на металорежещата ми фреза. И чудото се случи! Без никакви компромиси със здравината и без отслабени сечения, прикладът тежеше 0,860 кг.! Това беше чудесен резултат, но с него бях на ръба на допустимото. Трябваше да изцедя максимума и затова смених топчето на ръкохватката с такова от споменатия ламинат, подбрах възможно най-ниските и тънки алуминиеви монтажи, които в съчетание с леката, но безупречна оптика Leupold Vari – X III 6.5 x 20 E.F.R. с тубус 25,4 мм. намалиха масата малко под максимално регламентираната в правилниците на ERABSF и WRABF. За оптиката с фин бенчрест кръст, корекция на паралакса от 16 ярда до ∞, със спортни корекционни винтове и тежаща само 0,470 кг., специално благодаря на човека който ми я осигури – г-н Яни Дуков от „Армада Понтика”. Останалото се вижда на снимките – анодирани и оцветени в червено алуминиеви детайли, стоманен откатен упор и винтове с клас на якост 12,9. За снимки кликнете Тук. |